Искрено, кога ги гледам градоначалниците што се тркаат за наградата “Златна шајкача“, а газдите на ТВ куките за наградата “Златно наргиле“, ми се спровраќува.
Ме радува податокот дека Македонија секогаш имала мажи. Мажишта, уште поточно. Имала предавници, ама имала и мажишта.
Следи сведоштвото на Ќосето за тоа како Гоце Делчев го бркал бегот дури до Солун. Преводот од турски е автентичен. Вулгарен, ама автентичен. Мажите секогаш биле директни и јасни.
——————————-
Гоце Делчев:
Ашкосун сен беджерене ерке емишин качмишин факът белерсън нерде гидирсън е икер каваларсан гене буладжам фекат бен сенинин джанани башларам еигер сенин делсини заинтересен. Сос чикарсен еенин аджаси сенин амуна сука син гене чикарджам.”
Бегчето му отговори: „Капетан ефенди, екер бендер лаф чикарсан не япарсан япан, колмбени.”
Аз стоя и държа пистолета. Делчев тогава му каза: „Хайде баклам дииле недеим.”
Превод:
Браво за тебе. Спосбен маж си бил и си избегал. Велиш дека си маж а бегаш, но знаеш дека каде и да бегаш и ако заебеш па ме бркашповторно ќе те најдам, но јас нема да те убијам ако ти не си заинтересиран. Ако прозбориш , дури и ако се сокриеш во пичка пак ќе те откријам.
Бегчето му одговори :„ Капетан ефенди ако излезе и еден збор од мене бркај ме.” Јас стојам и држам пиштол. Делчев тогаш му кажа: Ајде да видиме, слушај што ти кажувам.
—————————–
Еве и поопширно:
E sega celiot kontekst celata slucka ja imas na ovoj link
Андон Кьосето: Спомени | HISTORY OF MACEDONIA, ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ, MACEDONIA HISTORY
image
Андон Кьосето: Спомени | HISTORY OF MACEDONIA,…
АНДОН ЛАЗОВ ЯНЕВ – “АНДОН КЬОСЕТО” СПОМЕНИ (любезно предоставени от г-н Цочо Билярски) За да напиша спомените на Андон Кьосето …
View on macedonia-history.b…
Preview by Yahoo
http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/blog-post_116330617213130660.html
A eve go izvadokot za celoto grabnuvanje
Започнаха да ме викат в Поройско и Струмишко. Чети нямаше още. Ние ся движехме като терористическа – агитационна група; движехме се навсякъде. След това при мен дойде Михаил Попето, с когото действахме в продължение на три години. Ние с него се погаждахме твърде много. Попето беше също много привързан към Делчева. Мене ми беше твърде лесно с него. Аз се грижех за домашния живот на четата – облекло, храна и прочее.
След известно време, след като се събрахме с Попето, при нас дойде Делчев който също стана нелегален. Нашата група не беше голяма – броеше 5-6 души. Решихме и Делчев се съгласи да ловим Назлъм бег. Но как да го заловим? Той имаше чифлик в село Василево, на около два километра от гр. Струмица. Поста вихме калаузи. Те съобщиха, че бегчето ще дойде на другия ден в чифлика. Калаузите бяха поставени да следят. Още през нощта Делчев, аз, Попето и Йован Реджо от с. Владимирово, Струмишко, отидохме в града, където се преоблекохме в майсторски дрехи. Взехме тесли, чукове и др. В Струмица отидохме, за да пря верим дали сме били верно осведомени от нашите калаузи. И действително, бега взе своя гавазин и се опъти за село Василео. И ние чакаме да дойде времеи когато бегът ще се върне обратно в града. Ние излязохме един час по-рано от града. Със себе си носехме бичкии, чукове и пр. Милиция бяхме събрали от Малешевията и те бяха овчари, говедари, въоръжеи с разни пушки. Същите оставихме близо до пътя Василео и Струмица, на около петстотин крачки от пътя. Ние излязохме от града; ходим пък поседнем и си правим сметка как ще излезне срещата ни. Правехме си зеззеклъци. Тъкмо наближихме Василео и забелязахме, че бегът излиза от селото яхнал на кон, гавазинн му подир него. Той бе зет на солунския паша. Поседнахме, за да се оправим приготвим револверите и тръгнахме. Започнахме да се караме с Делчева: „Не, викам, така да му платиш.” „Аз не съм взел нищо – вика Делчев.” „Не, не – викам аз на Делчев, – ти си батакчия.” – и го кюскам. Караме се и ходим. И тъкмо бегча то да мине покрай него, Делчев хвана дизгините на коня и се провикна; „Дръжте конят се изпущи назад, но Йован Реджо удари коня с една нога и свали бега от коньо. Попето стреля по гавазина и той падна от коня. После той като видя, че няма да водим борба, Попето се обърна към нас. Милицията от своя страна, която беше царевицата, като чула пушките, дотърча и тя. Бегът сполучи да извади пищоля срещу Делчев и тъкмо да гръмне в гърдите му, Попето хвана ръката му и куршумът удари Попето през пищалката и излезе над пакета. И така Делчев се спаси. Бегът беше много силен и сега вече той започна да води борба с всички. Не можем да го вържем. Борбата той води със зъби, маха с ръце, докато най-после го притиснахме. После той отпусна ръце и извика: „Ева гиттим!” Неговият гавазин от царевицата беше успял да избяга. После ние по Роянската река се опътихме към с. Нивичани и оттам стигнахме в с. Гарван, срещу Баирица. Натам го изкапахме през дента. Дойде аскер, обаче ни изгуби дирята. Стъмни се и ние се отправихме за Малешевска планина. След като починахме един ден, започнахме па правим планове за водене на преговори за пари. Определи се откупа да бъде в размер на 10 хил[яди] лири. После обаче като започнахме да водим преговори, намалихме откупната сума на пет хиляди лири. Всичко, разбира се, ставаше под диктовката на Делчев. След това бе определен денят и къде ще трябва да бьдат дрнесени парите. Определено бе те да бъдат внесени на части по 2500 лири. После аз с момчетата отидохме да чакаме парите. Попето замина за България, за да се цери, а Делчев остана сам. Аз отидох да причакам парите при Баирица на предварително определено място. Поставил съм калаузите далеко, за да не попадна в някой капан.
Гоце остана в една колиба в Митрошинската гора заедно с бега. С Делчев останаха двама другари от милицията, нередовни четници. Единият от милиционерите е стоял на вратата на колибата, а другият бил при бегчето. През това време Делчев се е тръшкал от болки в стомаха. Болките са го надвили и той е заспал. Като заспал Делчев, бегчето казало на един от милиционерите, на часовоя, да запали огън, защото е било студено. Милиционерът отишъл за дърва. Взел със себе си пушката, но забравил револвера. Бегчето през това зреме успяло да измъкне камата на Делчев, да отреже въжето, с което бил завързан и така освободил ръцете си. Извадил револвера от калъфа на Делчев. Било тъмно и той станал, за да излезе през вратата на колибата. На излизане бегчето стреля подир часовоя и го ранява в ръката и сполучва да избяга в посока към с. Нивичани, където бе и чифликът му. Като наближил до селото срещнал един овчар и с два револвера – този на Делчев и другия на милиционера – накарал овчаря да го води за Струмица. Като срещнали Роянската река, недалеч от една воденица, бегчето срещнало хората, които са носили парите, откупа и им казал да се върнат назад, съобщавайки им, че той успял да избяга и да се спаси. И хората се връщат заедно с парите.
През това време ние чакаме, за да ни бъде предадена сумата. Обаче, получихме съобщение от Делчев, да се изтеглим нагоре и да вземем мерки, защото бегчето успяло да избяга. Още същата нощ ние отстъпихме и се събрахме с Делчев отново. Делчев веднага нареди милиционерите да си отидат по домовете, като Укрият оръжието си. Властта не бе узнала, че те бяха станали нелегални.
Останахме Делчев и аз. Бегчето, като стигнало в Струмица, оттам след някол-кочасов престой се отправило за Солун. Ние двамата с Делчев решихме да отидем в Солун. Влязохме в Солун и намерихме добър прием. Укривахме се в продължение на два – три дни. На третия ден поискахме да сменим квартирата и вечерта аз и Делчев поехме към Пиргите. Тук щехме да търсим друг ятак. Ние не можахме да прекосим други по-къси улици и трябваше да минем пред „Коломбо”. Аз вървях напред, а Гоце подир мен. Идем откъм българската махала, от една картира над българската църква. Аз бях вече отминал вратата на „Коломбо” и бях близо до кьошето. Бегчето да ти бъде е (бирария) „Коломбо” и Гоце се случи точно, когато бегчето отваряло вратата, за да излезе оттам. Аз бях вече отминал на 2 – 3 разкрача. Бегчето, като видя Делчев, се спря. Спря и Делчев и каза на бегчето. Аз съм наблизо до тях. И Гоце се обърна със следните думи на турски към бегчето: „Ашкосун сен беджерене ерке емишин качмишин факът белерсън нерд] гидирсън е икер каваларсан гене буладжам фекат бен сенинин джанани башла рам еигер сенин делсини заинтересен. Сос чикарсен еенин аджаси сенин амуц сука син гене чикарджам.”
Бегчето му отгозори: „Капетан ефенди, екер бендер лаф чикарсан не япарсая япан, колмбени.”
Аз стоя и държа пистолета. Делчев тогава му каза: „Хайде баклам дииле недеим.
И Делчев си тръгна. После ние с Делчев продължихме към морето, към Отоман банк. Бегчето от своя страна не се върна, а удари надолу към Бурма – чаршия. На другата вечер разбрахме, че то полудяло. Казвало си е: „Бре, тези хора все ме гонят и преследват.” По едно време разбрахме, че бегчето постъпило в болница, че здравето му се подобрило, но то отново пак се разболяло и умряло. Обаче пари ние не взехме.
След това ние с Делчев се разделихме и аз отидох в Енидженско, а оттам з Гевгелийско. Това бе след Бинишката афера. Започнах да развивам по-голяма дейност с терористическата група, като наказвахме шпиони и т. н. Михаил Попея се изцери и дойде при мен и така започнахме да действаме в Кукушко, Дойранско, Гевгелийско, Поройско, Малешевско, Струмишко. Викаха ни навсякъде. По едно време положението на организацията се стабилизира.